След като от три месеца се размотавам по разни средиземноморски брегове, днес най-накрая отидох за първи път на плаж. Мога съвсем официално да се поздравя. След всички костиери, бенидорми и не знам си какви още романтични крайбрежия успях благополучно да се добера до Malvarrosa да плажувам. Е, верно, градски плаж, не е като пустата костиера, известна също като "рая на земята", ама си е морето, бееее....

Все пак да ви покажа прословутата костиера след Салерно, която ми е толкова на сърце:



Много обичам България, но честно, по-красиво място от това село не съм виждала. Никоя снимка не може да предаде силната енергия, която мястото излъчва. Нищо чудно, че много творци от различни страни, са прекарали там голяма част от живота си.



Не знам защо все не стигах до плажа. Ама някакси като съм уморена след работа ми е трудно да се замъкна дотам. Мързелът е страшна работа. Или просто не ми се ходеше сама. Но този път се заинатих. Уговорих си среща с "децата" и се въоръжих с плажно масло 25 фактор (такова чак никога не бях си апликирала, ама тая жега тук ме плаши). Даже се сдобих набързо с шапка тип "олигофренка" дето им се вика. Купих си я щото никога не съм имала такава. Седи ми точно както си трябва или с други думи - олигофренски.

Ето го и плажчето:

 

Всичко си беше екстра.  Даже водата не беше особено солена (след Турция очаквам всичко). Страхотно се оказа за плуване. Невероятно ме разтовари. Малко ми се включиха едни стари страхове да не влизам сама в море, което не познавам, но както обикновено не им обърнах особено внимание, та си поплувах. Само нямам никакво обяснение как така винаги всички около мен успяват да опазят себе си и хавлиите си чисти от пясъка (а тук прибавяме и утежняващия фактор вятъра, който духа постоянно и е много силен). Аз съм вечно цялата в пясък, като този път освен него успях да си вкарам в очите и плажно мляко. Ами даа, какво да се прави.
За пореден път се убеждавам колко е прекрасно нашето си Черноморие и ми става мъчно как го унищожаваме. Но това е една друга тема...
Значи досега си мислех, че само бледоликите братчета англичанчетата могат да ми бръкнат в здравето, но се оказах заобиколена от групи американски туристи, които изпадаха в захлас щом разберяха, че има и други "амеуиканос" на плажа и почваше някакво неповторимо лендзене и крещене. Ща не ща, станах неволен слушател на всичките им разговори. Различните групички гравитираха около една мъжка компания на 10 часа от главата ми - прекрасни младежи, които влизаха с бирата в морето, потапяха се до кръста (колкото според мен да се изпикаят, но да не съм мнителна), крещяха малко там и излизаха. Всички бяха изгорели от слънцето на червени петна. Честно казано колкото ми нарушаваха идилията, толкова ме и забавляваха. Върхът беше, когато единия разказа на някаква мадама, случайно забрана на излизане от водата, как бил 6 месеца в Ирак с някаква инженерна компания да махат противопехотни мини. Кофти било, разбираш ли. Ама си го разправя и си се хили, а на мен хич не ми изглеждаше с тази розова кожичка като да се връща от Ирак. Така че си взех един Heineken, помолих Роберто да пусне пак Paco de Lucнa и се отнесох тотааааално.....

Айде, живот и здраве, утре пак.

А ако междувременно някой има идея на какво се дължат многобройните мъжки компании по време на летните ваканции, които докрай си остават мъжки без очевидни прояви на хомосексуализъм и без флиртувания с противоположния пол, моля да ми обясни. Това е феномен, който от няколко години забелязвам и безкрайно ме озадачава.
Айде, че отново се пристрастявам към компютъра си.
Лека!

Готин пост, а и снимките са за шест!
:)
Разкажи още малко за това артистично селце!

не знам защо но ми струва че това не е в България ;)

прав си, в Италия и Испания е

ti si istinska pisatelka !

силно се съмнявам, но благодаря!

:)

Много ми хареса разказа ти и ми се прииска да отида да ги видя тия хубавинки. :))) Иначе за мъжките компании, какво да ти кажа... Ми случва се доста честичко. дължи се на бирата най-вече... Въпреки, че все повече жени "доказват" че и те могат да пият бира. ;)) Аз лично нямам ниииищичко против жените и бирата. :)

е, стига де, само на бира живее ли се!?
:))

снимки, селцето къде е по- точно? СТрахотно красиво е... Поздрави...

Как ще се живее само на бира, естествено, че не! Но пък, от друга страна, бирата е една от предпоставките за хубав живот! ;)

съгласна съм, бирата си е необходима:)
иначе селцето е до Vietri su mare, малко след Салерно. Качихме се нагоре в планината да видим една църква и гледката спира дъха!

Вярно, гледката си я бива!

ИСКАМ И АЗ ПРИ ТЕБ ;)