Мммм - огромното лате се лед до компютъра ми за начало. Въпреки, че е само 32 градуса, човек непонасящ жегите като мен няма как да не го оцени:))

Връщам се от разходка по обед до Централния пазар. 



8000 кв. м. - най-големия в Европа за пресни продукти. Купих си праскови, които имат вкус!!!! Назрели и пълни със слънце:)))) Опитах и прословутата чуфа. Не знам на друго място да съществува такова чудо. Описват го като "земен бадем", каквото и да значи това. Мария пък ме убеждаваше, че е вид картоф. От нея се прави типичното за Валенсия освежаващо питие Орчата. На мен лично след две глътки от него ми става лошо, защото е прекалено срадко за вкуса ми, но тук се цени особено. Майките тъпчат децата си с орчата и бунюелос / не знам как после вечерят нещо изобщо, но нищо им няма! всички са доволни и щастливи /. На мен лично чуфата ми прилича на умален мушмул, но като ядка не е толкова зле. За да се консумира обаче, трябва да кисне поне една нощ във вода. Да видим утре какъв ще е резултатът от моите чуфи.

После се отбих до Старбъкс (оттам си набавих латето, разбира се). Много им е смешно на целия персонал, че се  казвам Анита (в Испания това е умалително име и го смятат за лигаво. като Ани у нас. аз пък се дразня да ми викат Ана, защото си е съвсем различно име) и редовно ми пишат на чашата Нита, от което пък на мен ми става смешно.

Сега слагам край на лирическото отклонение, защото акордеонът на Ричард Галеано се умори и Бесаме мучо спря. А и трябва да се завръщам към работните задачки-закачки и да чакам следващите усмивки за деня:))))