Току що си купих червена и бяла вълнена прежда и си усуках набързо една мартеничка. Това било страхотно удоволствие! 



Честно казано, нямаше да се сетя да го направя, ако Джоан не ме беше помолил да направим заедно мартеници, за да подари на неговата приятелка българка - Анета. Тя живеела от много години тук и всяка година правела и подарявала на всички. 

Аз пък, мързеливата, поръчах на майка ми да ми прати. Но така или иначе пратката не ми хареса - нямало избор тя като избирала, а аз й бях дала много зор, за да пристигнат навреме. И по-добре. Утре отивам по планинте, но после ще си направя мои мартеници. Май от детската градина насам ще ми е за пръв път. 

Някакси е много вълнуващо да си спазваш някой чисто български обичай. Веднъж, докато препрочитах Йовковите "Старопланински легенди" преди сън, ме обзе паника, че ако създам семейство в друга страна, не бих могла да обясня на децата си духа български. Или пък какво е хайдут. Или преход, който трае вечно. Или това да си имал Ренесанс, когато на Запад са ходели още с рогца по главата. Щях да се разрева съвсем откровено. И тогава приятелят ми ми каза: "Това точно ще е хубавото. Децата ти ще имат своя, съвсем нова, тяхна си култура, която ще носи по нещо и от всички култури, от които прозилиза". 

Да, няма да е същото. Не, че планувам семейство точно сега. И не че е същото да закачиш мартеница извън България. Но си е мое. Легендата. По вените ми бълбука. И истината е, че го почуствах толкова силно мое си благодарение на един чуждоземец. В крайна сметка това е новия свят. Мулти-култи. Единство в разнообразието. Европа.

както се казва, това е хубавото на живота, че е разнообразен.
Поздрави...

така си е! прегръщам те!!

na decata varzala ......

ludnahte :)

ama e kef...imam ciala torba s martenici i posle kato vidia niakoi chujdenec zakicehn , kak mu se radvam samo ......
znam che niakoi go obicha :))

buen finde :)

Не мога да догледам клипа, става ми мъчно. :(

благодаря bambola:) супер беше моят уикенд, 17 км преход в планината - крАсОтА!!! Обаче през цялото време се чудех дали си внушавам, или българските планини наистина са по-красиви. За пръв път ми се случва, обикновено се кефя на новите изживявания, но сега ми липсваше нещо в енергията :(
indiajane , и на мен ми става мъчно

трябва да се научи да е "гражданин на света", но и да остане българин, където и да е.
Поздравления :)
Ти успяваш