Обяснявам й на майка ми, че в Испания не стига, че вечерям много късно, ами и много месо ям (пълен разрив с хранителните ми навици, градени 25 години), а тя ми вика "няма страшно, стига да не е свинско". Направо ме успокои. Е на какво друго са почитатели обитателите на юг от Пиринеите, ако не на иберийската шунка, дето сега ще я лицензират за производство и в Китай?!?!??!!!!
Набивам свинско и пушек се вдига. Въпреки опитите ми да зарибя другарчетата с тиквички с кисело мляко и чесън.
Давам пример за това как се показва Валенсия на гостенка от Перу, психоложка, дошла на конференция за превенция на аутизъм в невръстна възраст - води се на ресторант на 65 км от града, за да види истинско село и истинско печено.
Резервацията ни е за 14.30 ч, но отиваме с един час закъснение, защото решаваме да минем през панаира на саламите и суджуците в Рекена, а не сме от най-ранобудните поради мулти-култи партито от предната вечер.

На панаира само нас чакат. Купуваме си един билет - пазим силите си  "Ченчо", прословутия ресторант с печеното. Обаче опашките за дегустация на салами са безкрайни и понеже първо ти сипват виното, което изпиваш на гладно, докато чакаш да ти дойде редът за заветния суджук, всички са весели и щастливи, танцуват, вкарват ти по един лакът, а може и с яхния да те полеят. Добре, че е Феликс от винарна Бобал. Той е разработил специална формула за безалкохолно вино и има щанд на панаира. Успява да ни снабди с всякакви там наденици, а за десерт вкарваме по един гроздов мус. Божествен вкус! Лек, нежен, разтапя се в устата:)
Чака ни печенето, така че се запътваме към Утиел, град на 12 км, където е и Ченчо.

Закачалките в ресторанта също са по темата

Аз лично много се старах да не прекалявам със суджуците, но каквото и да правиш, според мен не можеш да се справиш с менюто на Ченчо. За първо си избрах една паста от варени картофи, сварено яйце и риба бакалао (дори и да има превод на български тази рибка, не го знам, но е превъзходна и е от типа на бялата риба). Главното ястие бяха печени ребърца, полети с някакав ароматен сос и дъхави подправки. На десерта се предадох и минах директно към кафето и лимоновия диджестив.
На връщане минахме пак през Рекена, за да оползотворим билета, а и за да има подобаваща вечеря. Аз обаче изоставих компанията и вечерях отвара от лайка с мед и лимон. Не мога да си представя как в следващите няколко дни ще хапна месо, ама знае ли човек?

ама знае ли човек...хахаха абе аз да кажа дето сам пробвала перуанска кухня, значи...ако тогава не умрях никога ....от люто и особено, та си и зарадвала сърцето, а между другото освен тия хубави неща, в Испания се яде малко свинско..така казват те де :)

а за бакалaото ами аз установих че макар и морско чедо не познaвам рибите :)

че имам вино в хладилника :) Тъъъкмо си хапвах доволно-доволно!

а наздраве и добър апетит!
абе и на мен са ми готвили перуанско и определено си беше екстремно изживяване:) ама няма да откажа да го опитам в родната му страна:)

ако не хапна месо все едно не съм яла. И да е вредно все тя ми е, толкова съм слаба, че мисля, че ще се счупя. Затова- месце! :)

Бакалао-на български е риба Треска,на англ. е Cod Fish