Понякога сутрин се събуждам и ми е мъчно - просто ей така, без причина. Въпреки, че всичко около мен е хубаво. Даже и да нямам проблеми. При все, че ме очакват нови неща този ден - нови срещи, места и познанства, които искам да изживея. 

Липсват ми малките, познати до болка подробности на живота ми в София, които абсолютно съзнателно изоставих. Липсват ми всички ценни хора, "Славейков", Малките петте кьошета, Candle, да си говоря с приятелите след поредната постановка или филм, които сме гледали, да се подстрижа при Светла и тя да ми направи цветът на косата, различен от този, който аз искам, йогата в бедния физкултурен салон на кварталното училище.

После денят ме завърта и на моменти ми спира дъхът, не вярвайки, че съм там, където съм и че правя това, което искам. Хубаво е. Много е хубаво. Но остава това чуство, което е различно от това, което съм изпитвала досега. Вчера Албенчето го назова: saudades. Дума, с която португалските мореплаватели описвали чуството, което изпитвали, когато отивали да откривателстват. Не е  tristeza и nostalgia, а просто saudades.

Wikipedia: Saudade is generally considered one of the hardest words to translate. It originated from the Latin word solitatem (loneliness, solitude), but developed a different meaning. Loneliness in Portuguese is solidгo (a semi-learned word), from Latin solitudo. Few other languages in the world have a word with such meaning, making saudade a distinct mark of Portuguese culture. It has been said that this, more than anything else, represents what it is to be Portuguese.

http://www.answers.com/topic/saudade

Дано никога не те напуска това чувство - един от признаците, че живееш, а не оцеляваш :)
Добре дошла! :)

прегръдки от мен...

Saudade звучи красиво....и топло. Защото означава, че не си забравила и пазиш нещо дълбоко в теб. То винаги ще те връща, където и да си.

Здравей! Докато четях се запитах, щом ти липсват тези хубави неща, защо си ги изоставила?

И защо я заряза София?
:))

Успех!