Сещате ли се за онези модерни спорове за бъдещето на конвенционалните вестници и книги? И как всичко ще се цифровизира? Някъде четох едно мнение, че книгата на хартия никога няма да изчезне -  най-малкото, защото е адски неудобно да седиш с лаптопа в тоалетната. (Това както можете да предположите е мнение на българин. Не може то в "белия дом" без дежурния вестник. На предишното ми работно място/ небезизвестен български холдинг, който се занимава както с он-лайн информация, така и с издаване на вестници и списания/ всеки ден виждах двама от шефовете да се затварят в 00 с тази ценна вещ. От друга страна лично аз познавам двама западноевропейци, които редовно влизат с лаптопа си в тоалетната. Не знам дали преглеждането на пресата влиза в заниманията им, но със сигурност черпят вдъхновение от кенефа и работят доста активно там, което ми говори, че не намират за неудобно да седиш с компютър на онова място. Дълга стана тая скоба - затварям я.) Ох, пак ще я отворя (защото се сетих как пък един трети шеф от тая същата моя работа се чудеше в метрото в Лондон как хората четяха вестници  и списания и то не само прословутите gossips, но и WSJ, Times и The Economist, при положение, че ги има в он-лайн версия.) Обаче четат хората. И за разлика от "Шок" и подобните му издания, които най-често се виждат по градския транспорт в София, другаде се чете много и то не само вестници. 
За пръв път ми направи впечатление в Англия. После по време на един полет Италия - Испания. И сега всеки ден се занимавам да наблюдавам испанчетата какво четат в градския транспорт. И ми е много интересно. Защото четат масово, хора от всякакви възрасти, горе долу еднакъв брой представители мъже и жени, на най-разнообразни теми и което ми изглежда още по-странно  - четат и на чужди езици, най-често английски и френски (макар че допускам тези екземпляри да са чужденци като мен, испанците не са почитатели на чуждите езици.) И си признавам, че съм била неоснователно арогантна спрямо чуждоземците, заклеймявайки ги, че не са толкова добре образовани като нас, бившите "със звезда на челото". Истината и май, че лежим на стари лаври. Хуманитарното ми образование понякога ми помага да показвам доста богата обща култура и да се вписвам добре в различни разговори, но за разлика от мен, събеседниците ми не са минали задължителен курс в университета, а са се запознали в дълбочина с темата по собствена инициатива. И такива хора можеш да срещнеш често. Чудя се докога ще се мислим за една от най-интелигентните нации в света. Да си умен съвсем не е достатъчно. А докато ние се "шокираме" светът напредва с материала. И съвсем сериозно - празник за душата ми е да мога да се радвам на писанията в този сайт  и на толкова мислещи и сензитивни хора.

"Siempre imaginй el Paraнso como una especie de biblioteca"
- Jorge L. Borhes-