- Много е хубаво, чакаме цяла нощ на площада, пеем и танцуваме, има концерти. В 6 ч. отварят вратите на църквата, хората се втурват вътре и събарят пейките, за да видят Девата. После всички на крака пеем химна й. След месата я изнасят, прекосява площада и всички искат да я докоснат. Като стигне до катедралата прилича на циганка милата. Монахините й мият лицето и я преобличат, за да бъде върната в базиликата вечерта. Ти за пръв път ли идваш? Аз идвам всяка година. Сега, щом си тук и ти трябва да пееш химна на Покровителката.
И бабата запява. Дошла е сама. Облечена е безупречно. С червило и перлени обици. И тя като стотиците други хора ще чака утрото, за да види Майката на безпризорните. Няма да може да я докосне, но ще хвърли розови цветчета върху нея.
Това поредния повод за празник ли е? Не толкова близък до духовното, колкото до чисто земните радости.

На сутринта пускам телевизора и гледам множеството, което се е увеличило поне 30 пъти, откакто аз си тръгнах вчера. Игла да пуснеш на площада - няма да падне на земята. И някъде там в средата на тълпата - Девата. Безжизнена, втренчена в една точка, със златни одежди, окичена с бижута като кралица. Издигната над хората, тя се килва ту на една, ту на друга страна, сред море от глави, крака, ръце и торсове, оплетени толкова много, че е невъзможно да различиш притежателите им. А те крещят, плачат, блъскат се и съвсем озлобено са готови да газят всичко наред, за да Я докоснат. Всичко това напомня великанска мъртва кукла, захвърлена в мравуняк. Близкият план на оператора ме кара да се двоумя дали гледам пренасянето на Майката на  безпризорните или поредния футболен мач, който ще остави жертви сред запалянковците. Едва ли човек би се подложил на това само, защото празнува. Тази яростна устременост е продиктувана от вярата, че като докоснем една статуя, която сме украсили и облекли с дрехи, които Мария никога не е носила, няма вече да сме безпризорни, ще намерим Майка си. И това го вярва и последния човек на площада. Колко власт можем да дадем на една кукла? Окичваме я със злато и успокояваме съвестта си. 

А истинските безпризорни спят на съседния площад, покрити с вестници.

П.П. Тази гледка я няма в No comment на Euronews, току що проверихл

ти имаш и постинг по повода :)))
Поздрави...