Вчера се кръстих в преживяването фламенко. Не по традиционния начин на класически концерт с костюми и танци, а в една "акустично-джазова" атмосфера, която много ми допадна. 

Добре, че се навих да отида, въпреки че, като всичко тук, мероприятието почна в 23 ч, а аз дотогава обикновено съм мъртва и не мога да се помръдна. Особено като се сетя как съм на работа на следващия ден. Но какво да се прави, годинките си казват думата. Като знам на какво съм се подлагала в София, се чудя как съм оцеляля. А що годе съм в добро състояние:)))

Един нашумял музикант, Pitingo, трябваше да представи новия си диск в цикъл от фламенко спектакли в един музей във Валенсия. Оказа се, че на китарата му акомпанира eдин бивш член на Кетама. Виж ти, викам си, аз тия ги знам бе! Кетама е една банда, на която Джордж се кефи и която ми препоръча в опитите си да ме латинизира, ама май много не се поддавам.

Значи "циганин как страда" нали знаете? Щях да се побъркам в началото от сърцераздирателните вопли на момчето. "Няма ли да подхване нещо по-веселичко?" чудя се аз, а публиката пляска ли пляска и подвиква окуражително. Обаче докато се усетя и аз бях попаднала в плен на фламенко магията. Пичът контактуваше с присъстващите и разказваше истории от собствения си живот по един много естествен и непосредствен начин, искрено и на места с уместна самоирония. Накрая почна да се въодушевява много, да вкарва все повече свои елементи и да танцува. Сравни развитието на фламенкото с това на соул музиката и интерпретира парчета на Арета Франклин и Boys II Men. 

Но това, което ме превърна в окончателен фен, беше Yesterday. Класик! Не може без Beatles и това си е. Още не съм качила моето клипче и затова слагам един запис от Барселона. По-важното е, че се убедих, че Yesterday е любимо циганско произведение. Преди четири години водихме шефчетата от Лондон на една вечеря в "При Яфата" да видят те що е то типична българска кръчма. Та там типичен цигански оркестър в народни носии свиреше по масите. Дойдоха да ни посвирят и на нас. После си набелязаха Мартин Конуей и решиха, че ще му изпълнят каквото си пожелае. Мартин толкова се въодушеви, че си поръча нещо от Beatles. И нашите момчета на секундата запяха на чист английски: Yesterdaaaayyyy и му го изкараха до края. На гъдулка.

Е, Pitingo беше превел песента на испански, за да е още по-фламенко (или защото езиците не им се отдават на испанците, може би). Но хубавото е, че приключихме концерта с бира и топъл летен дъжд :))