Има толкова изписано за сбогувания, "На прощаване", раздели и какво ли не още. Но аз лично не се сещам например за стихотворение "Посрещане", "Пристигане" или нещо подобно. А срещата, когато някой те чака след път или раздяла е толкова вълнуваща винаги...

Част от работата ми е да посрещам групи студенти на летището. Докато ги чакам обичам да гледам посрещачите. Понякога наблюдавам цели мини-истории. Когато се говори на руски, италиански, испански, английски или френски, неволно (или не дотам) ставам свидетел на вълненията, мислите, опасенията, после радостта в очите на пристигащите, възгласите, прегръдката, срещата с приятелите, майката, бащата, сина, дъщерятa бабите, дядовците, бизнес-визитите....

Понякога ме натъжава, защото почвам да си мисля за това, колко ми липсват моите хора. Но истината е, че обожавам да чакам на стоянката на посрещачите. 

Днес например една майка-хипарка се зарадва толкова на детето си и бабата, която го доведе, че почна да му вика да мине под преградите, за да не чака на опашката на изхода. Беше страшно нетърпелива да го прегърне и срещата им ме изкефи страхотно! Беше довела и кучето и то се радваше и скачаше около тях:)))))

А когато аз срещна за първи път някоя група също е много интересно. Какви са, приличат ли на снимките си, автобиографиите, които съм чела, пътуването, което са имали, на какъв език ще си говорим...

Вдругиден по това време ще пътувам към вкъщи. Вече нямам търпение и въпреки, че досега избягвах да се замислям за това, за да остана концентрирана в работата (а тя има навика да е доста преди отпуска), не издържам и включвам брояча. The final countdown..... and Mama, I"m coming homeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee
!!!!