правилно прозрение - но споделения живот е вълшебство- чак когато го няма най важното сме ние и отшелничеството е красив начин да запазим своя интегритет

:)

че е нужно да се запиляваш някъде физически, за да намериш онова, което е от значение. Прави го понякога ментално, би трябвало да е достатъчно :)

знам...
но понякога всеки и всичко те дърпа в различни посоки и не остава време за мен самата:(

има и такива моменти. Затова мисля това лято през отпуската си да се запилея по Camino de Santiago поне за малко. Ноо, има много време до тогава. Междувременно - червено винце :)

може да срещнем по пътя тогава :) аз го планувах за великденските празници, но не знам дали ще стане покрай работата. винцето е добра идея, а и днес тук е една мъглааа - мн приказно

ами, ще се радвам да се запознаем някъде по пътя

:)

е в сродната душа. Мисля, че е в това, да се научиш да си цялостен и самодостатъчен. До такава степен да си в хармония със себе си, че да "се свързваш" лесно с цялата вселена, да извличаш удоволствие от всеки миг и всеки стрък трева. Тогава самотата не се усеща, защото всичко около теб е сякаш живо и си общува с теб. (за тези, които не са го изпитвали - не, бе хора, трева не пуша, нито съм пияна! ;) )

много добре изказано и трудничко, поне за мен ;)