Всеки град си има аромат и специфична атмосфера. Не знам защо Мурсия ми напомни за Плевен. Може би заради празничното и спокойно настроение (в Плевен винаги съм на гости и винаги по празници) и малките, но красиви фонтани в центъра. Или за това, че обикаляш спокойно центъра пеша. Или заради леко суровия пейзаж наоколо. 
По улиците няма стрес. Има само един трамвай, който се движи няколко спирки и то единствено по права линия. Май видях и няколко автобуса. Иначе - пълно спокойствие!

 Това е Центърът за развитие на туризма, намира се срещу един огромен театър, който в момента се реставрира, а пред него хлапетата карат скейт. Никой обаче не им е сложил рампа, а и те не са достатъчно изобретателни като българските скейтъри да инсталират съоръжения от сковани дъски.

Казиното е важно място за социални контакти и сградата му е много известна и барокова (изобщо не знам в какъв стил е де, да не си помислите нещо). Улиците в центъра обаче са типично средновековни и толкова тясни, че не можах да заснема по-нормален кадър.




А когато влизаш през задния вход на катедралата,

изобщо не подозираш каква гледка се открива от другата страна:)






Типичният аперитив в Мурсия са роскийти (тип дебели солети) с руска салата!!! Казват се маринера и по форма напомнят лодка с пълнеж. Цяло изкуство е да не ти се счупи солетата, докато я ядеш, защото тогава ти пада цялата салата. Всичко това, разбира се, се полива със солидно количество бира.


Дори и на гълъбите им харесва аперитивчето:)


Кметството пък е розово и с неизбежния лозунг "Вода за всички"  -  спор за водите на Ебро и навлизането на морето в сушата. Колите от Мурсия обикновено имат лепенка със същия призив.


Иначе Мурсия си има река - Сегура, но за да изглежда пълна са я затворили и честно казано е доста заблатена.



Градът си има е параклис и светилище - Девата от Фуенсанта. Като поклонничество пред септември се изкачва пеша хълма, където според легендата Богородица се е явила на местни пастири. Оригиналната статуя се пази там (обрали я докато била изложена в града - обират се бижутата и даровете по нея). Може да  влезеш и да я разгледаш отблиза, което трябва да си е много вълнуващо преживяване за почитателите на статуи, но аз не съм от тях.


Това е светилището на Девата

Задължително в Мурсия трябва да се посети Музея на Салсийо - скулптор на фигури от дърво от 18 в. Особено ми хареса статуята на Света Вероника - тя е подала кърпа на Исус докато е вървял по Голгота, за да избърше челото си и образът му се е отпечатал върху плата.
И, разбира се, на тръгване трябва да поседнем на слънце и да хапнем ориз със зеленчуци от градината на Мурсия.

                            

                                                          

:)

моля:)

за туризъм и за зеленчуци :)

бяха вкусни, да:)

хубаво е когато някой се впечатли от нещо да го сподели, а когато това нещо е положително още по-добре!